50. ВАЛЕНТИН СТАНЧЕВ на 50. ИНТЕРВЮ с футболиста, в което отговаря на въпроса – Преминахте от СПАРТАК в ЧЕРНО МОРЕ и ви обвиниха в предателство?

Бившият футболист Валентин Станчев празнува днес 50-годишен юбилей. Роден на 25 октомври 1968 година във



Враца, той дебютира в елита с екипа на родния си Ботев. След това води атаката на Черноморец, варненския Спартак, китайския Шенхуа, пак Спартак, ЦСКА, немския Заксен, отново Спартак и Черно море.
Носител на Купата на България с ЦСКА, вицешампион на Китай. С 1 мач за „А” националния отбор и голмайстор №2 на Спартак (Варна) в елита заедно с Христо Николов. Двамата са вкарали по 48 гола.
В ексклузивно интервю за „Петел” Валентин Станчев, който в момента е директор на ДЮШ на Лудогорец, се връща към най-приятните си спомени от футболната кариера.

– Г-н Станчев, как започнахте да играете футбол?

– Аз проходих с топка в краката в моята махала във Враца, а от първи клас нагоре играех редовно в училищните отбори. Бях рамо до рамо с по-големи от мен момчета – с една, две години. По време на училищните първенства явно са ме забелязали и в осми клас поведох атаката на Вихър (Пудрия) в зоните. След една година ме взеха в младшата възраст на Ботев (Враца), а месеци след това влязох в старшата.

– Кога дебютирахте за мъжете на Ботев?

– Бях на 17 години, когато излязох титуляр на 22 април 1986 година срещу Локомотив (Сф) във Враца. В 16-ата минута Цецо Йончев центрира и аз открих резултата с глава. Срещата завърши 3:3. По-късно като войник бях голмайстор на Армеец, такъв станах и на турнир в Москва със сборния армейски отбор и през януари 1989-а ме върнаха във Враца, 6 месеца преди да се уволня. В следващите две години бях неизменен голмайстор на тима при майсторите.

– През лятото на 1992 година преминавате в Черноморец (Бургас). Защо си тръгнахте от родния клуб?

– Реших да приема едно ново предизвикателство и се оказах прав, защото изкарах две прекрасни години в Черноморец, докоснах се до нов тип футбол и играх със силни футболисти, сред които Николай Русев-Джангъра, Диян Петков и Радостин Кишишев, който като юноша навлезе мощно в мъжете.

– Как Ишков ви отмъкна от Етър през лятото на 1994 година и ви доведе в Спартак (Варна)?



– След като подписах с Етър, убиха президента му и нямаше кой да плати исканите от Черноморец 800 000 лева. Тренирах с Етър, но нямах право да играя. Тогава Ишков ми предложи да дойда в Спартак и това стана факт през септември 1994-та. Дали е платил сумата на Бургас, или се е разбрал по друг начин, нямам представа. Когато дойдох в Спартак, той беше на шесто място в „Б” група, на девет точки от лидера. Още същия сезон се върнахме в „А” група. Там през 1995/1996 записахме едно от най-високите класирания в историята на отбора – шесто място, но ако не беше конюнктурата в родния футбол, щяхме да сме по-напред.

– През декември 1996-а подписвате с китайския Шенхуа (Шанхай). Кой уреди трансфера?

– Делегация от 20 китайци е гледала мои мачове в Спартак и когато ме поканиха на преговори, и ми предложиха перфектни условия, помислих, че ми правят скрита камера. В Китай първи път играх пред повече от 90 000 зрители. Завършихме втори в елита и бях голмайстор на отбора. Шенхуа е марка в Китай, неслучайно след това за него играха имена като Карлос Тевес, Никола Анелка и Дидие Дрогба, а в момента там е Демба Ба. В Китай аз опознах нова култура и традиции. Шанхай е един космополитен град с 14 млн. жители, сега вече са 20 млн, в който има уникална архитектура и исторически забележителности. Договорът ми бе за 9 месеца с 12 заплати и си го изпълних.

– През август 1997-а се връщате в Спартак (Варна), макар че ви и искат и родните грандове.

– ЦСКА и Левски наддаваха за мен, но новият проект „Спартак” надделя при избора ми. Тръгнахме силно и след първите 5 кръга бяхме втори в „А” група, след като победихме като гости Славия, с треньор Наско Сираков, и ЦСКА във Варна. Но после откомандироваха Ферарио Спасов в Ловеч и постепенно отпаднахме от битката за призовите места.

– През пролетта на 1998-а работихте в Спартак заедно с Димитър Пенев, а през май същата година той ви взе в ЦСКА. Лесно ли ви убеди да го последвате?

– Да. Пенев ми каза, че ако един български футболист иска да играе голям футбол, може да го направи в ЦСКА, Левски или чужбина. Аз от малък симпатизирах на ЦСКА и след като три пъти им отказвах, нямаше как да го направя и четвърти.

– Най-хубавите ви спомени с ЦСКА през сезон 1998/1999?

– През есента бях голмайстор на отбора в турнира за Купата на УЕФА (бел.ред сега Лига Европа). Елиминирахме последователно Белшина (Беларус), шампиона на Норвегия Мьолде и Сервет (Женева), а после изиграхме два големи мача с Атлетико (Мадрид), воден от Ариго Саки. Изгубихме с 2:4 в София и 0:1 в Испания след гол в последната минута. В състава ни бяха Стилиян Петров и Мартин Петров, които тъкмо тръгваха към големия футбол, а през януари 1999-а към нас се присъедини и Димитър Бербатов. Взехме Купата на България, след като победихме Литекс с 1:0 на финала с мой гол.

– Защо през лятото на 1999-а не останахте на „Армията”, а излязохте за втори път на гурбет – в немския Заксен (Лайпциг)?

– На ЦСКА бях даден под наем за един сезон с опция за закупуване от 800 000 дойче марки. Анортозис искаше да ги плати, но Заксен изпревари кипърците. Тогава „Билд” написа, че българинът Валентин Станчев е скъп колкото Клаудио Писаро, който бе привлечен в същия ден за същата сума от Вердер. За една година в Лайпциг разбрах какво означават немският стил и дисциплина. Станах голмайстор на тима и той за първи път в историята си влезе в Трета професионална Бундеслига.

– Въпреки успехите, не продължихте в Германия и избрахте да се завърнете в Спартак (Варна). Защо?

– Повярвах на Ишков, че Митко Събев ще направи големи неща със Спартак, което така и не се случи.

– През април 2003 година напуснахте скандално Спартак. Бъдете откровен и назовете причината?

– Казаха ми, че Спартак не трябва да побеждава, нещо което не можех да приема. Защото във футбола винаги играех за клуба, феновете, себе си и победа. В онзи сезон отнехме първите точки на ЦСКА в първенството, след като завършихме 1:1 във Варна, после пък направихме 0:0 с Левски в София и завързахме интригата за титлата. Бихме и Славия у дома. Затова, когато ми казаха, че не трябва да побеждаваме и виждах как Спартак затъваше и затъваше, си тръгнах.

– Кой ви го каза?

– Футболните хора добре знаят кой.

– Продължихте с футбола в Черно море и спартаклии ви обвиниха в предателство?



– След като напуснах Спартак, осем месеца бях извън футбола. За удоволствие играх футзал и донесох първата държавна титла на МАГ. Отидох в Черно море, защото Красен Кралев и Велислав Вуцов бе убедиха, че има какво още да дам на футбола. А и през тези 8 месеца никой от Спартак не ме потърси. Стана така, че първият ми мач с Черно море бе срещу Спартак на неговия стадион през февруари 2004 година. Преди срещата отидох в църква, запалих свещичка и си казах: „Нека Господ реши кой крив и кой прав.” Вкарах втория гол за успеха на Черно море с 2:1. Притеснявах се дали публиката на Черно море ще ме приеме, но още във втория мач на „Тича” започнаха да скандират моето име и това ми даде сили. Играх малко повече от една година за Черно море и заради комоцио през пролетта на 2005-а сложих край на кариерата си на 36 години.

– Ако се върнем назад във времето, не съжалявате ли, че преминахте от Спартак в Черно море, защото това бе прието на нож и от феновете на двата отбора?

– Не съжалявам за нищо минало сторено, а и всяко мое решение винаги бе добре обмислено и премислено.

– С екипа на Спартак вие се легитимирахте във футбола. Какво означава за вас този клуб?

– Винаги ще съм благодарен на Спартак, защото с неговата фланелка се утвърдих във футбола и направих име. За мен бе чест да играя с истински мъже в този отбор, сред които Димитър Трендафилов, Бобъра Георгиев, Сергей Димитров, Красимир Влахов, Мартин Зафиров и други. Те бяха мъже с главно М, но за съжаление през Спартак минаха и мъже с главно Ж. Дадох най-добрите си години на Спартак, но и той взе добри пари от мен – 800 000 долара от Шенхуа, 200 000 дойче марки от ЦСКА за наема и 800 000 дойче марки от Заксен. Както и няколкостотин марки от Литекс. В Ловеч тренирах повече от месец, но не успяха да ме картотекират, тъй като Левски намери вратичка в наредбата.

– Кои ваши голове винаги ще помните?

– Първият за Шенхуа пред повече от 60 000 зрители, този за Спартак при 2:1 над ЦСКА, попадението, с което ЦСКА взе Купата на България след 1:0 над Литекс във финала и голът за ЦСКА при представянето на Валенсия за новия сезон на „Местая”.

– Какво е за вас семейството?

– Всичко съществено на този свят и най-голямата опора. Благодаря на моите родители, че ме отгледаха, възпитаха и научиха да съм добър човек. Благодаря на моето семейство – на съпругата Любка, сина Ивайло и дъщерята Симона, че ми създаваха семеен уют и комфорт, за да се концентрирам 100 % върху футбола и ме подкрепят във всяко едно начинание. Моят внук и дете на Симона и Стефан Станчев – Валентин Станчев джуниър, навърши годинка и тича подир топката. Вика и мощно: „Гол, гол”. Ако вземе от спортните гени и хъса на баща си и майка си, която бе гимнастичка, ако вземе и нещо от дядо си, сигурно ще продължи спортните традиции в рода ни.

– За финал. Как се чувствате на 50?

– Запазил съм младежкия си дух и съм зареден с още повече енергия за работа и да помагам на близките ми хора. Щастлив съм, че съм имам много приятели в България, Китай и Германия, щастлив съм, че сега работя в Лудогорец, тъй като в клуба са създадени всички необходими условия за професионален футбол и те задължават да си максимално отдаден на своята дейност.

Недко Петров, „Петел”

Related posts