Почина Стефан Янев, футболист, после журналист. История на един живот!

Стефан Георгиев Гаруфалов, 03.04.1939 – 02.02.2024 (84 г)

Стефан Янев играе като полузащитник за „Черно море“ в периода от 1959 г. до 1968 г. За „моряците“ има 228 мача с 16 гола в „А“ РФГ, както и 22 мача с 2 гола в „Б“ РФГ.

Стефан Янев е роден под името Стефан Гаруфалов, но в училище фамилията му е променена. Разказва, че учителката не харесалата името му, питала го как се казва дядо му, а той отговорил „Янко“. Така се сдобива с фамилията, с която впоследствие придобива популярност.

Израства на ул. „Ангел Кънчев“ във Варна, откъдето започва крайния тогава квартал „Пясъка“. Махала, където всички младежи са привърженици на „Спартак“. Съседът му и приятел Димчо Димитров разказва: „Имахме си клуб, където се събирахме да говорим за мачове, там имаше и маси за тенис, за игра на „моникс“ и билярд. Изведнъж Стефан вика „Аз съм от ТВП“. Абе как ще си от ТВП, всички тук сме от „Спартак“. „Не, от ТВП съм“. И така го изтървахме“.

Янев споделя, че е станал привърженик на „моряците“ заради красивите екипи, с които са играели в началото на 50-те години на ХХ век: „Един път на разходка с родителите ми минахме покрай Колодрума. Имаше мач и влязохме за малко. Трябва да съм бил 11-12 годишен. Плениха ме екипите на ВМС тогава и замечтах някога да облека този екип“. Като момче той играе буквално денонощно футбол със своите приятели до училище „Васил Априлов“.

Често на тези махленски мачове идват Атанас Аврамов – Кафето и Димитър Димитров – Клечо за да си избират играчи за своите юношески отбори. Така Янев започва да играе организирано футбол при Клечо в „Локомотив“ (Варна) заедно с най-добрия си приятел от детството Христо Николов – Чоко, станал впоследствие легенда на „Спартак“. През 1957 г. е капитан на тима, който става републикански вицешампион за юноши. В този период дебютира и за представителния състав на дружеството в Северната „Б“ РФГ.



През 1958 г., след като завършва гимназия, Янев преминава в „Спартак“ (Варна) заедно с приятеля си Христо Николов, въпреки че е привърженик на „Черно море“: „В „Спартак“ изведнъж се озовахме двама троянски коне“. Обяснява този избор с факта, че тогава му е предстояла военна служба, а като играч на „моряците“ би служил цели 3 години във флота.

Треньорът на „Спартак“ Тома Захариев обаче не му гласува доверие и през сезон 1958 записва само 2 мача за „соколите“ в „А“ РФГ. След едно гостуване в Турция, в което отново пътува като „турист“, Янев си тръгва от „Спартак“: „Бях смазан от обида. Никога във футболната си кариера не съм се чувствал толкова излишен, не съм бил така унижаван“.

Влиза в казармата и е изпратен да служи в щаба на ВВС в София. По закон отбива военната си служба там само за година, тъй като е сирак без баща и се води глава на своето семейство. Докато е войник играе за столичния отбор „Родни криле“ в окръжната група. След като се уволнява от казармата се завръща във Варна и облича екипа на „Черно море“. Това се случва през сезон 1959/60, когато „моряците“ участват в „Б“ РФГ. „Записах се във ВИНС и така ме уволниха по-рано. Клечо беше помощник на Иван Моканов и много държеше на мен, познаваше ме от юношеския отбор на „Локомотив“. Купиха ми син плат за костюм за добре дошъл“, спомня си Янев.

Дебютира официално за „Черно море“ на 26 септември 1959 г. на Градския стадион при домакинска победа с 4:0 срещу „Академик“ (София). Поставен е в състава като ляв инсайд (свръзка) с №10, а дебютът му е повече от запомнящ се. Още през първото полувреме бележи два гола във вратата на „студентите“. „Беше хубав, слънчев ден. Обичах да играя с топката, да комбинирам. Не бях много бърз и физически силен, но в този първи мач вкарах два гола с глава, и двата във вратата към „Златни пясъци“ през първото полувреме. От тогава придобих повече самочувствие в играта с глава. Така тръгна кариерата ми в „Черно море“, обяснява Янев.

Стефан Янев, Черно мореНа 6 март 1960 г. е отстранен от рефера Диньо Хайгъров при гостуване на „Арда“ (Кърджали), загубено с 0:1: „Първи и последен такъв случай в кариерата ми. На два пъти предугаждах финта на съперника, той се блъскаше в мен, падаше на земята почти „съсечен“ и… тръгнах към съблекалнята“. В дебютния си сезон с клуба записва общо 22 мача във втория ешелон, а отборът завършва на 3-о място и се завръща в елита.

Изиграва първия си двубой за „Черно море“ в майсторската група в 1-ия кръг от сезон 1960/61 – загуба с 0:1 при гостуване на „Миньор“ на 18 септември 1960 г. Дебютният му гол в „А“ РФГ идва на 16 април 1961 г., когато оформя крайния резултат при разгромна домакинска победа с 4:0 над „Спартак“ (Пловдив). Разписва се след разбъркване в наказателното поле на съперника.

В продължение на 8 години и половина е твърд титуляр и водещ футболист на „Черно море“ в „А“ РФГ. Играе с №6 на гърба като ляв полузащитник. Без да блести, върши изключително много работа в средата на терена. Смел в единоборствата, типичен „черноработник“ и диспечер, от който тръгват атаките на отбора. Не се отличава с бързина, но покрива огромен периметър.



Името му не особено често е сред голмайсторите, което е естествено, предвид позицията му на терена. Официално има записани на сметката си 16 гола в „А“ РФГ, но всъщност попаденията са с едно повече. На 11 декември 1966 г. бележи победен гол при гостуване на „Дунав“ в Русе, спечелено с 2:1. Точният изстрел обаче е отчетен на името на Стефан Богомилов.

“Богомилов стреля и топката се отби от гредата, аз си подложих главата и вкарах гол. Защитникът на „Дунав“ Разсолков в стремежа си да изчисти топката ме ритна в лицето. Текна кръв от носа и от устната ми и трябваше да ме сменят. И досега имам белег. Журналистите не видели какво става и питали нашия водач кой е вкарал гола. Той също не видял много добре, но отговорил: „Нашият голмайстор е Богомилов“. Така писаха голът, който ми донесе белег на лицето, на него“, уточнява Янев.

Той бележи един от най-красивите си голове на 14 октомври 1962 г., когато с топовен изстрел от над 25 метра носи минимална победа при домакинство на „Славия“. „След срещата вечеряхме в градското казино. Танцувахме. По едно време при мен дойде засмян треньорът ни Манол Манолов, погали ме и полита „Чечка, с кое краче вкара гола.“ От нападателите най-добро взаимодействие имах с Богомилов. Викаха ни Голямото и Малкото Чече. Пускал съм му много топки с външен фалц от дълбочина, които падаха на по-добрият му ляв крак“, разказва също бившият халф.

Веднъж е викан в „Б“ националния отбор на България. Участва в неофициална контрола срещу „Миньор“ на Стадиона на мира в Перник: „Рядко ни наблюдаваха държавните треньори – едно е да те видят 2-3 пъти в годината, друго е да им бъдеш подръка на столичните стадиони. С Янко Атанасов бяхме включени в разширения състав на Рудолф Витлачил за една контрола. Не показахме и половината от това, което умеем, и… толкова. Честно казано, в оня състав за нас нямаше място, но в колко други случаи и колко варненски футболисти играеха къде по-силно от столичните си конкуренти, но тези 500 км между морето и столицата сякаш бяха светлинни години!“

Янев не пропуска нито един от 12-те мача, които „Черно море“ изиграва при двете си участия в Балканската купа през сезон 1964/65 и сезон 1966/67. Освен това бележи и едно попадение. На 29 юни 1966 г. открива резултата при победа с 3:1 над албанския вицешампион „Партизани“ (Тирана) във Варна. Два месеца по-късно играе силно по време на паметното турне на „моряците“ в Англия. На 10 август 1966 г. вкарва с глава за 1:1 с „Ковънтри“ на стадион „Хайфийлд роуд“. „Билялов остро изпълни пряк свободен удар, с глава отклоних топката, тя срещна отвесната греда и влезе в мрежата“, спомня си полузащитникът. През същата тази 1966 г. е удостоен със званието „майстор на спорта“.

След завръщането на отбора в България Янев наследява Янко Атанасов като капитан на черноморци. Последният е наказан, защото при заминаването за Острова е хванат на летище София с чуждестранна валута, притежанието на която по онова време е забранено със закон. Янев носи лентата на ръката си в продължение на година и половина. През пролетта на 1968 г. отново я предава на Атанасов.



„Случи се така, че няколко пъти ние „разпределяхме“ медалите в първенството, често бяхме близо до тях, но нито веднъж не ги докоснахме. Още ми е мъка, че „Черно море“ от моето време не бе възнаграден с бронзови отличия, за каквито имаше възможности, но нямаше амбиции… Когато в последната ми година в отбора призовах да се борим за бронза, защото твърдо стояхме в първата петица, някои подхвърлиха: „За всичко си има хора! И за медалите!“ Задоволството от спокойното преживяване в златната среда, спечелената четири пъти Купа по спортсменство и радостта от победите над най-силните ни се струваха предостатъчно. Малко нехайно се отнасяхме към равните и по-слабите от нас и от тях губехме точките, които не ни достигнаха поне в 2-3 шампионата, за да видим и ние света от почетната стълбичка. А имахме играчи за нея“, обобщава със съжаление Чечето годините, в които е футболист на клуба.

Янев за последно е част от „Черно море“ през есенния полусезон на 1968/69, когато изиграва 14 мача и бележи 1 гол в „А“ РФГ. На 20 януари 1969 г. решава да се раздели с футбола и да се отдаде на журналистиката. Още докато е на терена започва да пише дописки от футболни мачове за младежкия вестник „Полет“, като се подписва с рожденото си име Гаруфалов.

„Прекъснах малко неочаквано футболната си кариера. Откри се място в Радио Варна, което не исках да изпусна. Футболът беше до време, можеше да поиграя още година-две, но мечтаех и за кариера като журналист. Иван Моканов ми каза да не бързам, да помисля за треньорска работа. Попитах го: „След 40 години в треньорството това професия ли е?“ Отговори ми: „Не е… Но аз не бих я сменил с друга! А ти си знаеш…“ Аз нямах влечение към тази професия“, разказва Янев.

Той преустановява състезателната си дейност на 29-годишна възраст. Тържеството, с което официално е изпратен от футболния терен се състои пред над 30 000 зрители на стадион „Юрий Гагарин“ на 11 май 1969 г. преди домакински мач срещу ЦСКА. Засипан е от поздравления, букети и подаръци, като символично предава фланелката с №6 на Христо Тодоров – Ино.

Вчера преди футболната среща между „Черно море“ и ЦСКА „Септемврийско знаме“ се състоя мило тържество. Шестицата на моряците, майсторът на спорта Стефан Янев, се раздели със своите съотборници и хилядите любители на футбола. Спортист с големи качества, 17 години той демонстрира изключително трудолюбие, висока футболна класа, коректност, приятелство. С неговото име са свързани много от успешните мачове на „Черно море“ у нас и в чужбина. Това беше един от състезателите на „Черно море“, който от почти всеки мач събираше „звездички“… И винаги му оставаше време за да подготви и вземе изпитите си в университета, да прочете стотиците книги в библиотеката си, да посети културните зали…

Янев получава поздрави от председателя на футболната секция кап. I ранг Младен Македонски пред погледа на Никола Цанев от ЦСКА

Преди няколко години го потърсихме по телефона:
– Др. Янев, бихте ли ни продиктували от Пловдив една кореспонденция на мача?
Той с охота се съгласи. И оттогава започна нашето приятелство. Свързваше го една нова за него професия. Янев стана наш автор, но и консултант, нещатен спортен редактор. Започна да пише различни кореспонденции и коментари, с лекота се добираше до спортните светила и бързо ни осигуряваше интересни интервюта… Разбира се тогава той беше: Георгиев, Гаруфалов, Балтаджиев…
Веднъж на шега каза:
– Страхувам се да се подпиша с истинското си име, за да не ме освирква публиката: „хей, журналиста, на къде риташ“…
И един доста куриозен случай, който доказа неговата скромност. В редакцията се получи разказ. Отговорихме на автора Георгиев да дойде в редакцията за да се оправят някои дреболии. Чак след месец пристигна той – Стефан Янев!
Изненадата ни беше голяма.
– Не исках да ви го давам на ръка, за да не помислите, че го пробутвам по приятелски…



Новата 1969 година го постави пред дилемата: футболното игрище или журналистическото перо. Победи втората му любов. На първия мач от пролетния сезон той стоеше на пейката вече като журналист… Наблюдавахме го. Беше му мъчно. Фактически той не се раздели със спорта. Сега общува със спортистите и с техните привърженици чрез пресата, чрез радиото. И в новата си професия той се утвърждава категорично, както някога на спортния терен. Сега особено го вълнува сигналът на „Черноморско утро“, сутрешното предаване на радио Варна, където той е редактор.

В журналистическата си кариера Янев е автор на многобройни статии във вестниците „Народно дело“, „Полет“, „Народен спорт“, „Старт“ и „Футбол“. Един от съоснователите на телевизионен център „Варна“. Като телевизионен коментатор за БНТ присъства на четири Световни първенства (1982, 1986, 1990 и 1994). Коментира и Мондиала във Франция през 1998 г. по първото частно българско радио – „Ком“.

Автор е на 17 книги на футболна тематика, като освен това участва активно в написването на поредицата „110 г. ПФК Черно море“. През 2008 г. книгата „Футболна Варна 2“, в съавторство с Димчо Димитров и Иван Карабаджаков, получава първа награда в националния конкурс за спортна публицистика, организиран от Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Също така е печелил първа награда от национални конкурси за спортен разказ. Носител е на орден „Кирил и Методий“ II-ра степен и е удостоен със „Златното перо“ и почетен знак от СБЖ.

„Като журналист никога не съм проявявал клубни пристрастия, даже най-много съм критикувал „Черно море“. Такава беше етиката тогава, но за съжаление това се промени в последните десетилетия. Повечето журналисти са пишещи запалянковци.

Иначе съм помагал на треньорите с каквото мога. Обикалях много по футболните терени и наблюдавах много футболисти в качеството си на журналист. За един случай си спомням, когато Илиан Илиев беше забравен за големия футбол. Забелязах го да играе за отбора на Морското училище, където си отбиваше службата като матрос. Обадих се на Божил Колев, който беше старши треньор тогава и му казах, че наш юноша си пилее таланта във Военното първенство. След това знаем до къде стигна Илиан“, допълва Янев.

Източник: https://chernomorefc.com/player/stefan-yanev/?fbclid=IwAR2jxnQydbm6nszB24JssgHp402yUwponImqw8YfPIHwgjDT79dgB4SuLhE


Related posts