Владо Христов е варненски ветеран активен и днес в спорта! Има много медали от световни и европейски първенства за ветерани.
Владо разказва:
55 годишен период на аматьорско спортуване 1966 – 2021 г.
Само в категория – ветерани 29 годишен период 1992 – 2021 г.
1. Участие в състезания – над 120 пъти. Състезания от всякакъв род на открито и в зала, на писта и на шосе включително щафетни бягания.
2. Аматьорски статут при упражняване на трудова дейност – от 22 до 63 годишна възраст включително.
3. Състезания: 1966 г. градско първенство на Провадия – I вото ми официално първенство. I во място на 100 м. резултат – 11.8 с.
През цялата 1965 г. имах труден за мен и първи обект – водоснабдяване група градинарство – нямах достатъчно време за подготовка. Аз съм роден в Градинарово.
1967 г. – I во място на републиканска селска спартакиада на 200 м. – 23.4 сек. За пръв път бях на лагер 20 дни през живота си толкова дълго. Пистата беше кортова, много мека и шиповете оставяха следи с дълбочина 4-5 см., въпреки дългите шипове е била бавна: три първи места на 4х100 м. щафета – в перода 1967-1971 г. Състезанията се провеждаха в села с повече жители.
1970 г. – I во място на републиканската работническа спартакиада в Пловдив и трето в щафетата 4х100 м. Участвах в отбора на Варна, като представител на ВиК Варна.
През 1971 г. по този повод ме преназначиха на работа от ВиК Провадия във ВиК Варна, но служебните ми ангажименти бяха много сериозни и нямах време за достатъчни тренировки. По-добрите състезатели тогава бяха устроени на подходяща работа с намален работен ден, а на най-добрите им осигуряваха всичко необходимо – не само време за подготовка, а и още 5-6 условия за по-добри резултати. Плюс жилища и възможност за висше образование, така че се състезавах в по-неблагоприятна позиция.
През периода 1967-1976 г. включително участвах в окръжните селски спартакиади на Варна окръг. 10 години участвах без загуба на 100 м и 200 м, скок дължина, троен скок. През 1973 г. постигнах на 100 м резултат 10,9 сек на кортова писта във Вълчи дол на 30 годишна възраст.
През 1968 г. участвах на градско първенство във Варна – класирах се първи на 100 м с резултат 10,9 сек. Седмица преди това на юношеско първенство във Варна постигнах време 11,1 сек.
През тази година, седмица след градското първенство участвах на отборно национално първенство по лека атлетика – елитна група в София. Треньор ми беше м.с. Пенчо Пенев. Първите трима на финала бяха с резултати 10,7 сек, 10,9 сек, 11,1 сек. С резултата си от Варна съм щял да си разделя второ –трето място, което за мен щеше да бъде изненада. Допуснах грешка на старта, която ми струваше 4-5 десети от секундата. Завърших с време 11,3 сек. Треньорът Кольо Гьоков ми каза, че съм „заспал” на старта. (термин използван в атлетиката)
Имам лошия навик при забавяне изстрела, след командата „готови” да правя второ дълбоко вдишване и дори да последва изстрел не стартирам докато „не си свърша работата”. Елитен състезател с личен резултат 10,4 сек. постигна време 11,2 сек. на същото състезание. Тогава не зная на кое място се класирах.
Участвах и в щафета 4х100 м.- също не зная класирането си – към отбора на Черно море Варна. На 200 м нямах подготовка, но участвах. Още 3 участия записах към Черно море – в Плевен, Шумен и Сливен – бяха преминали в по-долна група – отборно.
30-40 години съжалявах за този пропуск. Години по-късно прецених, че това е било най-доброто, което можеше да ми се случи. Продължих си трудовата дейност. При успех в София може би щях да се заема професионално с атлетиката. И дори прогнозата на заслужилия треньор Марин Димитров да се беше осъществила, пак щях да сгреша с развитието си. Неговата оценка за моите потенциални възможности е била 10,2 сек на 100 м. (споделена при разговор с атлет ветеран от когото научих). В потвърждение на неговите прогнози имам конкретен случай.
През периода 1968 – 1970 г. на стадион „Юрий Гагарин” г-н Кирил Николов (спортен специалист, състезател по атлетика) ми предложи да направи измерване на резултата ми на 50 м с летящ старт. Беше след тренировката ми. Пробягал съм разстоянието за 4,7 сек. По негови пресмятания това предполага резултат 10,6 сек на 100 м. Минути след първото бягане ми измери време и за второ бягане – 4,9 сек – за аматьор е нормално разлика от 0,2 сек.
Аз не притежавах сила на краката, издръжливост, техника, а ръстът ми беше само за 60 м.
На 30-годишна възраст бях в София да наблюдавам републиканско първенство по лека атлетика за мъже в зала. Срещнах се с треньора на ЦСКА г-н Добри Добрев след състезанията. Направи ми тест на 150 м, написа ми седмичен тренировъчен план. Направих една тренировка на следващия ден. Предложи ми да отида в Пловдив – щеше да се провежда щафетна обиколка. По мое мнение бях възрастен. Той считаше, че 30 години не са много и ми даде за пример големия спринтьор Фойк. Г-н Добрев беше треньор и на щафетата на националния отбор на 4х100 м., отнесе се към мен с голямо уважение, мир на праха му.
За да постигна сериозен успех трябваше да се започнат занимания по атлетика на 7 годишна възраст и да се срещна с него на 20 години. Тогава 10,2 сек нямаше да са проблем за мен. Но в съществуващата ситуация нямах шанс. Така мисля взех правилно решение. Дори и при добър резултат, постигнат от мен, не си струваше.
Много добри думи за моето представяне съм получавал от професор Стефан Стойков, м.с.доц. Димчо Бъчваров – на по-късен етап при ветераните.
При ветераните – „нова възраст – нов проблем”. Участие в достатъчно на брой състезания. От тях международни:
– Световни първенства – 9 (7 реални и 2 виртуални)
– Европейски първенства – 4
– Балкански игри – 14
– Черноморски игри – 3
Общо 30
Жалкото е, че през 2002 г. скъсах бедрен мускул на десния крак. През 2013 г. в по-лека форма на левия крак.
През 2008 и 2016 г. си правих коремни операции. Имах проблем с оросяването, множество травми, контузии.
На национално ниво повече от 40 първи места, 13-14 рекорда на открито и в зала, с ръчно и електронно измерване – 60 м, 100 м скок дължина, троен скок.
Освен служебни имах и семейни ангажименти, майка ми боледува 7 години след смъртта на баща ми.
Балкански първенства – 7 първи места – на 100 м; 200 м скок дължина – в това число на балканска щафета.
На световни първенства – 7-мо и 9-то място на скок дължина в зала. 9-то място на 60 м в зала от 30 участници. 12 дни преди първенството травма на прасеца. 18 месеца преди първенството скъсване на мускул.
На световни виртуални игри (олимпиади) – 2021 г. първи места на 100 м скок дължина – категория А.
На световен виртуален шампионат първи места на скок дължина и троен скок – категория Б 2021 г.
През 2004 г имах резултата на 60 м в зала на национално първенство 8,0 сек ( възрастова група 60-64 г.) през март 2004 г.
Месец юни 2004 г – 60 м на открито -7,8 сек 60-64 г. на национално първенство с ръчно измерване. Световният рекорд от 80-те години беше 7,7 сек с ръчно измерване.
През септември 2002 г скъсах бедрен мускул на десния крак. Лекарите отписаха възможността за състезания. По мое мнение само от травмата на десния крак имам загуба на време и постигам по-слаб резултат с 0,5 сек – 60 м и 1 сек на 100 м
През периода 1970-1971 г. играх ръгби в Спартак Варна и отборът се класира трети с бронзов медал на Републиканско първенство.
